Хората си сътрудничат по различни начини: някои се включват веднага, готови да водят групата и да мислят на глас, докато други се нуждаят от момент, за да наблюдават тихо, да обработят информация и да предложат най-добрата си идея. Добрият дизайн на съвместното обучение трябва да позволява тези различни начини на участие, а добре разработените дигитални игри за бягство се основават именно на този принцип. Те не само насърчават сътрудничеството, но и правят екипната работа структурно незаменима.
Онлайн сътрудничеството представлява добре познат проблем: без внимателно планиране, то е склонно да се превърне в сбор от паралелни индивидуални усилия. Задачите са разделени, всеки работи отделно и групата се събира отново едва накрая, за да обобщи резултатите. Това е координация, а не истинско сътрудничество.
Към това се добавя и умората, типична за видео разговорите, което прави още по-трудно създаването на условия за автентично колективно мислене.
Дигиталните игри за бягство, от друга страна, са способни да преодолеят тази динамика: когато има общ пъзел за решаване, участниците спират да се фокусират върху себе си или върху другите и започват да се фокусират върху обща цел, наистина работейки заедно.
Това, което прави този формат особено ефективен, надхвърля обикновената мотивация. Изследванията върху образователните ескейп стаи последователно описват участниците не като пасивни получатели на информация, а като активни конструктори на собствените си знания, участващи в реални процеси на вземане на решения в динамична среда.
Това разграничение е от решаващо значение и именно то прави формата особено подходящ за обучение по социално предприемачество. Социалните предприятия се раждат чрез преговори, колективно вземане на решения и интегриране на разнообразни умения и перспективи в условия на несигурност. Тези умения трябва да се упражняват в контексти, достатъчно реалистични, за да изискват автентично ангажиране, но и достатъчно безопасни, за да позволяват грешки.
Ресурсите на проекта DEGSE, по-специално предстоящите дигитални игри за бягство, са проектирани именно с тази цел: да създадат сценарии, базирани на реални социални предизвикателства, в които напредъкът зависи от способността на групата да мисли, общува и прилага решения съвместно.
Най-ефективните дигитални игри за бягство разпределят информация между участниците, така че никой да не може да продължи напред, без да сподели знанията си. Те включват моменти, в които групата трябва да се съгласува, преди да продължи, ситуации, в които дори най-тихият глас може да притежава ключовото парче от пъзела.
Времевият натиск също играе роля. Обратното броене принуждава участниците да вземат решения бързо и заедно, което отразява реалните условия на работа в общността, където ресурсите са ограничени и общностите очакват конкретни отговори.
В този смисъл, сътрудничеството не е нещо, което играчите внасят в играта: то е нещо, което самата игра изважда наяве.
Също толкова важно е какво се случва след края на играта. Дебрифингът, структурираният разговор, който следва игровото преживяване, е мястото, където опитът се трансформира в разбиране.
Умел фасилитатор помага на групата да поразмишлява върху това какво всъщност се е случило: кой е поел инициативата, какви идеи са ръководили групата, къде е имало проблеми с комуникацията и какво би могло да се направи по различен начин в бъдеще.
Този размисъл не е спомагателна дейност, а моментът, в който играта се трансформира в преносимо учене и в който младите хора започват да разпознават собствените си модели на сътрудничество, представяйки си как да ги подобрят.
Младежките работници, които използват ресурсите на проекта DEGSE – ръководства, готови за употреба игри за бягство, инструменти, уроци и най-добри практики – могат да прилагат тези методи по-ефективно. Материалите им предоставят необходимата подкрепа, за да проучат и приложат препоръки за дизайн на игри, техники за фасилитиране, методи за дебрифинг и обсъждане, както и ключови меки умения, като по този начин улесняват образователните дейности, които свързват структурираните игрови преживявания с по-широките умения на социалното предприемачество и активното гражданство.
Съвместното онлайн или дигитално обучение не се случва автоматично. То трябва да бъде целенасочено проектирано, фокусирано върху опита на участника.
Когато играта изисква приноса на всеки глас и всеки начин на мислене, когато никой не може да успее без подкрепата на другите и когато обсъждането на резултатите се счита за толкова важно, колкото и самата игра, тогава нещо се променя.
Младите хора престават да бъдат просто участници в образователна дейност и започват да се превръщат в членове на екип, който бавно и чрез игра се учи да променя нещата заедно.
Всеки екип преживява онзи момент, в който решението внезапно става ясно, не защото някой е решил проблема сам, а защото всички са допринесли за сглобяването на парчетата.
Доброто планиране и адекватните ресурси, като тези, разработени по проекта DEGSE, предоставят на младите хора възможностите и инструментите, от които се нуждаят, за да изпитат сътрудничество в безопасна и контролирана среда, като се научат да превръщат целите си за социално предприемачество в реалност.
Бележки